С приятел заговорихме за Края.
Небрежно и случайно, изведнъж.
Не вярваме в легендите за Рая,
смъртта на всичко слага кръст.

Не вярваме в съдби написани,
в тетрадки мазни със червен молив.
Не вярваме, че сме орисани
от старец строг, но справедлив.

Не вярваме, че на везни отмерва се,
каквото взел си или си дал.
Доброто няма много тежест,
ако го правиш заради медал.

А Краят все ще дойде някой ден,
и тъмнината ще погълне всичко.
Денят започва с изгрева червен,
със залез кървав той завършва.

Човешкият живот започва с болка,
и в всяка радост има капчица печал,
но ако знам, че има на кого,
ще благодаря, че съм живял!