Чувство за бягство там някъде далеч от всичко, което те кара да мислиш излишно. Не от някой определен човек или от някое конкретно събитие, просто ей така. Понякога просто ти идва прекалено, дали ще е навалицата в автобуса или пренаселената стая у вас. Искаш да усетиш самотата, да усетиш мълчанието. Улици пълни с хора, които не те познават, не знаят какво си направил или какво искаш да направиш. Не ги интересува. Просто имаш нужда известно време хората да спрат да питат : Как си? Имате ли това чувство у вас?
Related Articles
Да усетите слънцето, как леко си проправя път рано сутрин по кожата ви. Да се заслушате в птиците, които се реят и нямат капка задръжки къде ще потеглят на следващото си приключение. Моменти, като тези да оцениш наистина колко е важно понякога мълчанието и просто да отдадеш секунда на всичко да спре, да вдишаш дълбоко и издишаш.
Защото всичко се нарежда, независимо колко се стараеш или колко пренебрежително подхождаш към въпроса.
