Get Even More Visitors To Your Blog, Upgrade To A Business Listing >>

Спомени и малко анализи



Замъгли ми се виждането, потреперих за секунда и проумях едно нещо : той беше наблизо. Огледах помещението набързо , но не успях да го зърна. От дни наред ми се въртяха в главата, мътни спомени за онези нощи, за онези устни и за тези проклети ръце ,които ме милваха дни наред. Последното ни сбогуване не беше едно от най-приятните. Не би трябвало въобще да го търся, но очите ми продължаваха да се стрелкат след всеки жив обект в бара.
Съпреживявах всичко в главата ми, за по-малко от секунди. Тъмно ,тясно помещение само ние двамата устни преплетени не искащи да се разделят. Ръцете търсят любовта , която не смеем да изкажем, а страстта можеше да ни задуши в това тясно местенце.
-Май си се отнесла на някое хубаво местенце? Кажи и аз да дойда.- свих се от думите , които се изплъзваха от устните му , на милиметри от мен.
-Хубаво е малко казано за да го опиша.- обърнах се към него, оказвайки се на сантиметри от него. Усещах приятния му аромат на тютюн , синьо-сивкавите му очи се бяха втренчили в устните ми .
И защо така приятно исках да бъда наранявана от този екземпляр на типичен сваляч?
Защото ние жените сме мазохистки и искаме да бъдем приятно и сладко наранявани от проклети убийци на романтиката . Сладко прелъстявани от страстта на тези тежко изречени думи.
Този кратък анализ в главата ми накратко можеше да обясни ситуацията,в която се намирах..












This post first appeared on Deep From Me, please read the originial post: here

Share the post

Спомени и малко анализи

×

Subscribe to Deep From Me

Get updates delivered right to your inbox!

Thank you for your subscription

×