През седмицата прочетох, няколко добри новини за краят на финансовата криза. Всъщност повечето европейски държави, започнаха да изплуват още миналата година.
Цифрите в подкрепа на твърдението, са доста убедителни. Германия например е достигнала, най-високият си БВП от обединението. Наскоро излязоха и данни, за повишаване на доверието и нарастващо търсене на акции от ЕС. Инвеститорите връщат доверието си към тези страни.
Къде сме ние?
Миналата седмица и министър Дянков, обяви признаци за излизане, на България, но очевидно са изсмукани от пръстите. Само ден след това излязоха данни, че български и чуждестранни инвеститори, масово изнасят капиталите си от страната.
Инвеститорите са чудесен барометър, на къде върви икономиката на една страна. Чувствителни са към промените, но основното, което ги притеснява е несигурността и последователната политика.
При условия, че правителството всеки ден променя позицията си, няма начин доверието да се върне скоро.
Един пример:
Цяла година се твърдеше, че основен приоритет на България е изграждането на Набуко. Това беше прието и приоритетен проект на ЕС, защото осигурява алтернативен източник. Премиерът дори публично заяви, че Южен поток не стои на дневен ред.
Само месец след това, правителството обърна позицията си на 180 градуса. Дори се опитва да лобира пред ЕС, за приемане на Южен поток, за приоритетен на ЕС.
Доколко сключените нови договорки с Русия, ще доведат до намаляване на цената на природният газ тук, е съмнително. Ако има намаление това ще се дължи по-скоро на увеличаването на собственият добив от новите находища край Галата. За тях, обаче се мълчи.
Друго от което се плашат инвеститорите, са забавените плащания. Напоследък много се говори, че фирми крият обороти, но се мълчи за това, че най-големият длъжник към фирмите е точно държавата. Сумите са сериозни и във всички области, а дори не са фиксирани и срокове, в които държавата ще се издължи.
Не само към фирмите държавата има задлъжнялост. Наскоро стана въпрос, че 1700 000, са с нередовни осигуровки. Заяви го премиерът и заяви, че това е причина за лошото качество на услугите.
Странно е само как ББ, не си направи труда да каже, че по-голямата част от тези хора всъщност не дължат пари. Това са държавни служители и учащи, осигуровките, на които плаща държавата.
Да, но не ги превежда, а трупа задължения и там.
Представете си, че влагате парите си в банка с условие за лихва. След ден, банката ви казва, че няма да ви даде лихвата, а ще трябва да платите, че съхранява парите ви. След още седмица, отказва да ви върне парите. Същевременно установявате, че банката не плаща нито сметките си, нито на служителите си.
При това положение, ако имахте пари бихте ли ги вложили в България?
Кризата не си отива, а тепърва идва.
Миналата година попаднах на съвети, как да се държи в такова време отделният човек. Елементарни неща, но подредени. Проблемът е, че тази година, вече не са приложими. Повечето ми познати са изчерпали резервите си. Няма накъде повече да стягат коланите. В този смисъл ще трябва да се спасяваме поединично. Или казано по друг начин: Спасението на давещите се, е в техните ръце.
Можем и да направим нещо, вместо само да се оплакваме и регистрираме събитията. Не за днес, а за бъдещето.


Вижте и преценете....