Себеуважението е качество, което мнозина подценяват, но всъщност говори достатъчно за мирогледа и отношението ни към останалите. Когато сме в комфорт със себе си, сме готови да дадем повече на околните.

Явно себеуважението е качество, което не присъства нито в амплоато на Борислав Михайлов, нито в това на Йордан Лечков. Щом си готов да загърбиш репутацията си на национален герой и да се примириш с иронични подвиквания като “Бат’ Данчо”, означава, че не почиташ дори себе си.

За съжаление, ние, феновете на футбола в България, отдавна сме разбрали, че БФС не ни уважава. Не получаваме добри условия на стадионите, търсим начини как да гледаме любимите си отбори в 12:30 ч. в работен ден и не виждаме светлина в тунела.

Ако има нещо, с което сме съгласни с БФС, е бездействието на държавата. Но дали футболният съюз инициира достатъчно срещи?! Предлагат ли сегашните управляващи модел за развитие на школите и клубовете?

Героят, за когото стана въпрос по-рано – Бат’ Данчо, отново демонстрира наглостта си. “Че кой ни иска оставките?”, попита той. Е, дано е получил отговор, след като агитките на ЦСКА, Левски, Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив, Берое, Черно море и други отбори се обединиха.

18-ата минута се превърна в символ на 18-годишното управление на БФС. Точно на 21 октомври 2005 г. Михайлов бе избран за президент и съдейки по неговите изказвания в национален ефир, няколкото му мандата могат да се оценят с “Отличен (6)”.

В случай че ръководителите на футбола у нас все още се чудят защо феновете скандират “Оставка”, ще изложим няколко причини. За жалост, броят им е много по-голям, но да не Ви отегчаваме допълнително.

Последно място в квалификационна група

Искрата, която запали пожар и обедини привържениците, бе загубата от Литва насред националния стадион. Едва ли селекционерът на литовци е предполагал, че може да пристигне в София със своите избраници и да вземе лесни три точки, с които да се изкачи на 4-ото място в групата.

След като научихме жребия за европейските квалификации, много хора тръгнаха с оптимизъм за класиране на големия форум в Германия. Надеждите обаче се изпариха бързо-бързо, след като допуснахме поражения от Черна гора, Унгария, Литва. Така, “лъвовете” са изправени пред исторически антирекорд и финиширане на квалификационната група без успех.

Това представяне ще влоши рейтинга ни още повече и няма да е изненада, ако в следващите жребии сме част от последната урна, заедно със Сан Марино, Лихтенщайн, Гибралтар и компания.

20 години без успешен квалификационен цикъл

“Кой цикъл”, биха попитали някои. Вече 20 години селекцията на България не е преодолявала квалификации и не се е класирала на голям форум. С оглед текущото състояние на футбола, едва ли тенденцията ще се промени. Дори УЕФА или ФИФА да организират още по-мащабен шампионат, нашето място пак няма да е там. Та ние завършихме наравно срещу “колоса” Гибралтар, чието население е 32,000 души…

Без играчи във водещите европейски първенства

Доскоро България имаше представител в Първа Бундеслига в лицето на Илия Груев-младши, но той премина в Лийдс Юнайтед. Пожелаваме успех на полузащитника и се надяваме да го видим във Висшата лига, но той не е продукт на родната школа.

Дори БФС да си “измива” ръцете с оправданието, че клубовете се грижат сами за школите си, той е органът, който трябва да наблюдава дали се работи правилно. Не е задължително да има директно вмешателство, но могат да се прокарат закони и да се дадат напътствия за правилно развитие на българските таланти.

Стимулирането на отбори, които разчитат на свои юноши, също е вариант за развитие на футбола ни.

Нефункционираща футболна лига

В действителност ПФЛ съществува, но нейната работа се състои в провеждането на жребии за Първа лига и Купата на България. Знаем, че този ангажимент изисква сериозна подготовка, но дали е достатъчен за развитието на българския футбол?!

Основната дилема е дали елитната ни лига се нуждае от 16 отбора. Наистина в големите първенства участниците са повече, но техните ресурси, терени и финансова стабилност са в друга орбита.

През сезон 2023/2024 в Първа лига участва отбор, който домакинства на 140 км от града си. Нямаме нищо лично към феновете и ръководството на Крумовград, но нали БФС обеща да съблюдава издаването на лицензи?!

Грозни и рушащи се стадиони

Тази тема е толкова обширна, но дали някой в БФС се замисля по нея? Нима базата в Бояна, на която определени личности обичат да разпускат, е достатъчна?

Силно се надявам, че следващото ръководство на БФС, което и да е то и когато и да встъпи на власт, ще си сътрудничи с държавата. Отбори като ЦСКА, Левски, Берое, Черно море, Спартак Варна и още, и още, се нуждаят от нови стадиони.

В Пловдив има напредък по въпроса, но проблемът е, че изискваше над 10 години, а и финалният резултат не е особено задоволителен, поне на този етап.

Но ако се замислим, на шефовете в БФС защо са им нови и модерни съоръжения, след като няма да ги посещават?

Тезите, говорещи за “работата” на БФС, са десетки… Интересът към българския футбол спадна, подрастващите не следят играта и не тренират, школите са непродуктивни.

Рано или късно, това трябва да се промени, а 16 ноември е началната дата. Дори да се правят опити за саботаж на инициативата, организирана от различни фен клубове, те ще се окажат неуспешни! Вярваме в това и сме убедени, че промяната наближава!

The post Че кой не Ви иска оставките? appeared first on Football Life.