Есента е сезон на спокойствието. Време, да намалиш оборотите. Време, да засееш семената, за да се събудят напролет за нов живот.

Чаках седмицата с нетърпение. Суматохата около новата ми книга отмина и можех да се върна към скучното си ежедневие. Можех да се върна в моята зона на комфорт, където се чувствам най-добре.
Само че, не се получи. Озовах се на кръстопът и трябваше да помисля, преди да реша накъде да поема. Може би е просто съвпадение, но следващият ми роман е с работно заглавие - "Кръстопът". Той е и основната причина за съмненията и колебанията.
Ако ги нямах, просто щях да го довърша. Остават ми две глави и епилога, който вече е написан в главата ми. Само че, отлагах от месеци времето, когато ще сложа последната точка. Не бързах, защото писането не е състезание. Не бързах, защото още от първата глава се забавлявах с текста и пишех само, когато бях в подходящо за това настроение. Когато бях уморен или тъжен, не исках да прибавя дори запетая към текста.
Появи се и още една причина за съмнения. "Старецът и песента" е добър роман. Може би най-доброто, което съм написал. Или най-доброто, което ще напиша някога. Не мога да кажа, дали "Кръстопът" ще е достатъчно добра или по-добра, а ако не е, има ли смисъл да я довърша?
Колебаех се, докато не започнах да чета суровия текст. Усетих настроението и се забавлявах, а това беше и целта. "Кръстопът" ще е различна книга. Не знам каква ще е съдбата ѝ, но няма значение. Независимо по кой път ще поема, посоката е само напред.
Остават ми две глави и епилога. В главата ми са от доста време и е време да ги довърша. Освен, ако...
Отново съм на кръстопът. Освен, ако не си дам дълга почивка. Купчинката книги, чакащи реда си за четене не е малка.