Гъделичкаше сетивата ми, начина по-който се чувствах с него.
Пренасях се в рая и ада едновременно, защото знаех колко грешно, но и колко е хубаво.
Той беше, като сладоледа, който не бива да ям когато съм болна. Разсейваше всяка моя малко останала разумна клетка в тялото ми.
Не съм си падала по приказките никога, запълвам излишното с действия.
Излизам и взимам това, което ми е нужно.
Този прекрасен грях ( ТОЙ) беше в главата ми от доста време и сега е мой. Ще си греша, колкото ми е кеф, защото колко живота имам по дяволите?
Ще съгреша по всеки възможен начин и на всяко възможно място с него.
Всичко, което вършиш е подредено и хаотично едновременно. Ти си нежен по толкова дяволско влудяващ начин, че можеш да ме подлудиш.
Всяко докосване, всяка изречена дума е толкова подредена, все едно като пъзел запълваш всяко местенце.
