Светът около мен продължаваше да се върти независимо дали аз бях се спряла или мислите ми.Даже и да се бях поспряла някъде за минута,изминаваше цял час докато се намеря отново.Кръговрата ме преобладаваше до степен непоносимост,а светът продължи да не разбира нито една моя мисъл.Спрях с обяснението за себе си,както и за постъпките си.Тази земя ще ми покаже на какво е възможна,тези сиви облаци ще ми покажат бурята ,която ми предстои.А всички тези хора, ще упорстват да ме изненадват по-начин,който не съм мислила за възможен.
Светлините на града нямаше да изгаснат,както и моят блясък в очите.Ще премигам от време на време ,може и да затворя очи няколко пъти за да си почина,но да се откажа няма да бъде лесно.
Изключваш за света около теб и да размишляваш за минали постъпки,някак вече почти забравени..
Света около мен няма да спре и аз да спра и да се моля да го направи.
Вдишай и издишай..
