Радослав Петров

Следването на алкална диета може да подобри цялостното ви здраве. Диетата препоръчва да ядете повече зеленчуци, плодове, да пиете много вода и да намалите захарта, алкохола, месото и преработените храни.

Привържениците на този диетичен подход обаче, стигат до твърдението, че има потенциала да се бори с тежки заболявания като рак.

Ето защо в тази статия ще се задълбочим в научната основа на алкалната диета.

Какво представлява алкалната диета?

Алкалната диета, наричана още киселинно-алкална предполага, че консумацията на специфични храни може да повлияе на рН баланса на вашето тяло.

Метаболизмът действа подобно на химичен процес, превръщайки храната в енергия и оставяйки след себе си остатък, наречен метаболитен отпадък.

Този остатък включва кисела, неутрална или алкална пепел.

Привържениците на този хранителен режим твърдят, че нивото на киселинност на този остатък влияе върху общата киселинност на тялото.

Твърди се, че алкалната пепел предлага защитни ползи срещу заболявания, докато киселинната пепел се предполага, че повишава податливостта.

Като предпочитат храни с по-високо алкално съдържание, хората се стремят да „алкализират“ телата си, което потенциално подобрява здравето им.

Какви храни да ядете на алкална диета?

Храните, които водят до кисела пепел, включват протеини, фосфати и сяра, докато алкалните компоненти се състоят от калций, магнезий и калий.

Различни категории храни се категоризират като киселинни, алкални или неутрални храни:

• Киселинни: месо, птици, риба, млечни продукти, яйца, зърнени храни, алкохол
• Неутрални: естествени мазнини, мляко, нишесте, захари
• Алкални: плодове, ядки, бобови растения, зеленчуци

Редовни нива на pH в тялото ви

pH служи като измерител на киселинността или алкалността на дадено вещество.

Скалата на pH варира от 0 до 14:

• Киселинни: 0,0–6,9
• Неутрален: 7.0
• Алкална (или основна): 7,1–14,0

Привържениците на алкалната диета често препоръчват да се следи рН на урината, за да се гарантира, че то се регистрира като алкално (над 7), а не като киселинно (под 7).

Важно е да се признае, че нивата на pH варират значително в тялото. Докато някои области са киселинни, други са алкални и няма фиксирано ниво.

Например стомахът съдържа солна киселина, което води до рН от приблизително 1,5–2,0, което е силно киселинно. Тази киселинност подпомага процеса на храносмилане.

Обратно, човешката кръв поддържа леко алкално състояние с рН, вариращо от 7,35 до 7,45. Когато pH на кръвта се отклони от този нормален диапазон, това може да бъде животозастрашаващо, ако не се лекува.

Такива отклонения обаче обикновено възникват само при специфични болестни състояния, като кетоацидоза в резултат на диабет, гладуване или прекомерна консумация на алкохол.

Храната влияе на pH на урината, но не и на кръвта

Вашето тяло използва различни ефективни механизми, за да поддържа стабилността на pH на кръвта ви, което е от решаващо значение за цялостното здраве.

Докато храната обикновено не предизвиква значителни промени в рН на кръвта, тя може да повлияе на рН на урината ви, макар и с известна променливост.

Един от основните методи, които тялото ви използва за регулиране на pH на кръвта, е чрез отделяне на киселини чрез урината.

Например, след консумация на голяма пържола, урината ви може да стане по-кисела, тъй като тялото ви елиминира метаболитните отпадъци.

По този начин pH на урината служи като неадекватен показател за общото pH на тялото и общото здраве, тъй като може да бъде повлияно от фактори извън диетата.

Остеопорозата и киселинно образуващи храни

Остеопорозата е прогресивно състояние на костите, характеризиращо се с намаляване на костната минерална плътност, често наблюдавано при жени след менопауза, което значително повишава риска от фрактури.

Според теорията за алкалната диета, за да стабилизира нивата на pH на кръвта, тялото извлича алкални минерали от костите, за да неутрализира киселините, произведени от храни, образуващи киселина.

Това предполага, че киселинните храни могат да доведат до намаляване на костната минерална плътност.

Тази теория обаче пренебрегва ролята на бъбреците и белите дробове. Кръвта съдържа различни киселини, категоризирани като „метаболитни“ (фиксирани) или „респираторни“ (летливи).

Фиксираните киселини се елиминират чрез урината, докато летливите киселини се изхвърлят чрез дишане.

Една такава летлива киселина е въглеродната киселина, генерирана от белите дробове по време на процеса на дишане, като по този начин повишава киселинността на кръвта.

Едновременно с това бъбреците реабсорбират бикарбоната, получен от въглеродната киселина в кръвта. Този процес помага да се поддържа pH на кръвта в рамките на необходимия диапазон за телесни функции.

Освен това хипотезата за киселинна пепел не отчита въздействието на загубата на колаген върху остеопорозата.

Интересно е, че недостатъчните нива на ортосилициева киселина и витамин С в диетата са силно свързани с изчерпването на колагена.

Последните научни открития не предполагат пряка връзка между диетичните киселини и здравето на костите.

Всъщност диета с високо съдържание на протеини и киселинно образуващи храни може да насърчи по-добро здраве на костите чрез повишаване на задържането на калций и стимулиране на хормона IGF-1.

Киселинност и рак

Преди това обширни прегледи, изследващи връзката между предизвиканата от диета ацидоза (която се отнася до повишена киселинност на кръвта поради диета) и рака заключиха, че няма пряка връзка.

Последните проучвания показват потенциална връзка между съдържанието на киселина в храната и риска от рак.

Въпреки това, тези проучвания не измерват пряко киселинността на кръвта и остава несигурно дали киселинното натоварване с храната окончателно води до развитие на рак.

Интересното е, че експериментите показват растеж на ракови клетки и в алкална среда.

Освен това, докато туморите са склонни да пролиферират по-бързо в киселинни условия, важно е да се отбележи, че тези киселинни среди често се създават от самите тумори.

С други думи, раковите клетки генерират киселинна среда, благоприятна за техния растеж, вместо киселинната среда, причиняваща образуването на ракови клетки.

Хранене на предците и киселинността

Критичният поглед върху киселинно-алкалната теория както от еволюционна, така и от научна гледна точка разкрива несъответствия.

Проучване предполага, че приблизително 87% от хората преди селското стопанство са консумирали алкални храни, което служи като основна предпоставка за съвременната алкална диета.

Въпреки това е важно да се има предвид, че нашите древни предци са обитавали различни климатични условия и са имали достъп до широка гама от храни.

Противно на предположението, че алкалните диети са преобладаващи, доказателствата сочат, че диетите, образуващи киселина, са били по-разпространени, тъй като населението е мигрирало от екваториалните региони към северните ширини.

Заключение

Алкалната диета насърчава здравето, като набляга на цели и непреработени храни.

Въпреки това твърденията, че подобрява здравето чрез промяна на нивата на pH, нямат съществена подкрепа от надеждни изследвания.

Вариант на диета с ниско съдържание на протеини може да предложи предимства на хора с хронично бъбречно заболяване, но няма доказателства, показващи влиянието му върху нивата на pH.

Статията Алкална Диета – Научно Основан Преглед е първоначално публикувана в SpiriTell.