Но ако целта на руския президент Владимир Путин е да деморализира населението до степен да приеме компромиси с Русия, той не успява. Опасността и дискомфортът изглежда само втвърдяват нагласите, задълбочават решимостта да продължат да се бият, според интервюта с жители на Киев.

„Емоционално е много предизвикателно, когато си у дома без електричество и можеш да чуеш сирените за въздушна атака“, каза студентката по драматургия Анастасия Осмоловска, 20. „Все едно си в дълбока черна дупка.“

„Но докато Русия обстрелва нашите градове с ракети, няма начин да се преговаря с тях“, каза Осмоловска. „Трябва да запазим страха в себе си и да продължим.“

Повечето жители на Киев поне донякъде са свикнали със заплахата от ракетите. Воят на сирените вече не предизвиква бягство към убежищата. Хората се отдалечават от прозорците в коридорите или вътрешните стаи, след което изчакват да видят дали има експлозии, преди да решат дали да се преместят под земята, каза 35-годишната Мария Биртек, докато пиеше кафе с приятел в центъра на Киев.

В началото на войната нейният син Макс, сега 4-годишен, трепереше и плачеше при звука на експлозиите, спомня си тя.

Сега той започна да крещи „Убий Путин в неговия бункер“, когато сирените зазвучат и не показва никакви признаци на страх. „Той е доста хладнокръвен“, каза Биртек.

За някои обаче атаките са постоянен източник на безпокойство. Дъщерите-близначки на Лилия Болбат бяха травматизирани от ракетен удар върху жилищната им сграда в източния град Мариупол по време на конфликта от 2014-2015 г. Сега те живеят в Киев и последните атаки съживиха тягостни спомени.

На 10 октомври, дата, която всички киевчани са запомнили, защото ракетите, които се изсипаха върху столицата, отбелязаха началото на новата руска кампания, „момичетата бяха толкова стресирани, че повърнаха и имаха треска“, каза Болбат. „Прекараха 12 часа в мазето. Трябваше да им дам успокоителни.”

Оттогава те редовно спят в коридора на апартамента си в случай на ракетни удари. Подготвят фенерчета, одеяла и шоколадови блокчета.

Но момичетата казаха, че предпочитат да изтърпят страха си, отколкото да направят отстъпки на Русия.

„Как бихме могли да преговаряме с тях, когато те унищожиха родния ни град?“ Анхелина, една от близначките, каза, имайки предвид тежко бомбардирания и сега окупиран от Русия град Мариупол, където са родени.

„Те не заслужават никаква милост от наша страна“, каза сестра й Каролина, стискайки челюсти.

Междувременно прекъсванията на електричеството добавят нови предизвикателства към живота по време на война. Бягането до мазето в непрогледен мрак не винаги е безопасно или възможно за тези, които живеят на най-високите етажи на жилищни сгради. Някои хора са спрели да използват асансьори от страх, че токът ще спре и ще ги затвори вътре.

За тези, които разчитат на електричество за отопление, прекъсванията са особено тежки. Градският съвет на Киев подготвя центрове за отопление, където хората без електричество ще могат да се събират, за да се стоплят. „Студеното време може да убие“, каза миналата седмица Световната здравна организация, предупреждавайки, че атаките срещу енергийните доставки „ще бъдат животозастрашаващи за милиони хора в Украйна“.

Но и Киев се адаптира. Магазините съобщават за скок на захранващи банки, газови бутилки за готвене, фенери и термобельо. Кафенетата блестят с приказни светлини и сервират предварително приготвени термоси с кафе през тъмните часове, когато еспресо машините не работят.

Мрънкането изглежда грубо, когато украинците, живеещи в градове близо до фронтовата линия, издържат на по-лоши условия в продължение на месеци и когато войниците, които се бият с руснаците, оцеляват в окопите при минусови температури.

„Свикваме“, каза Константин Библиюк, на 25 години, докато отпиваше напитки с приятел в бар „Негрони“ в центъра на Киев, който разполага с генератор, за да поддържа неоновия си надпис да мига по време на прекъсванията. „Прекъсването на тока не е толкова голяма цена за нашата свобода.“

Въпреки всичко животът продължава в Киев, столица, известна с нощния си живот преди войната. Уикендите са претъпкани с културни събития – поетични четения, класически концерти, концерти, комедийни шоута и рейвове – в рамките на ограниченията на полицейския час в града в 23:00 часа. Ресторанти и барове, които имат генератори, предлагат утешително бягство от студените и тъмни домове.

„Трябва да намерим светлата страна на живота, защото всеки ден гледаме войната по телевизията и това е начин да си спомним, че все още сме живи, че всеки ден може да бъде последният ни“, каза Оля Антипюк, 23, която присъства на Концерт на Вивалди през ноември. Конферентът беше в отпуск от предните линии, събитието беше осветено със свещи, работещи на батерии в случай на прекъсване на тока, а водещият цигулар беше перфектен на глас.

Трудностите „просто укрепват духа ни и желанието ни да победим срещу тази свиня Путин“, каза Антипюк.

Имаше различно настроение на следващата вечер в дълбините на метрото в Киев, което се превръща в бомбоубежище за хиляди хора, когато има ракетни удари. Тази вечер обаче станцията беше място за рейв на един от най-добрите диджеи на Украйна, DJ Tapolsky, който се върна от служба на фронтовата линия на изток.

„Понякога е толкова страшно навън, но все пак искаме да се забавляваме, да се срещнем с приятелите си и да се прегърнем“, каза 23-годишната Анастейша Илена, прегръщайки двамата приятели, с които беше дошла.

„Толкова е красиво, когато просто живеем живота си“, каза тя и всички отново се прегърнаха.

След това те демонстрираха своите танцови движения, под пулсиращите ритми, отекващи в конкуренция с грохота на влаковете на метрото по редовни разписания.

„Вижте как танцуваме!“ – каза тя, като се завъртя. „Путин никога няма да ни пречупи.

Сергей Моргунов допринесе за този доклад.