По инициатива на дванадесетокласниците, залата на читалището в Симитли събра будни младежи и общественици за дискусия в паметта на жертвите на Холокоста през Втората световна война. Спиращ дъха филм с истините от времето на Холокоста, бе подготвен и представен от Вилимир Александров пред препълнения салон с ученици, учители и граждани, дошли да почетат жертвите от зверствата извършвани през 1942-ра година.

А покана за гостуване в Симитли и разказ от първо лице прие певецът Етиен Леви, певец, българинът от еврейски произход. Той разказа за историята на своето еврейско семейство. Неговата леля е била изгорена в газовите камери. „Безкрайно благодаря за честта, която ми беше оказана, да бъда тук, макар и по този тежък повод. Един от най-срамните периоди е Холокоста, този срамен период в човечеството е наказание от Господ. България е единствената страна в света, която спасява живеещите през 1942-ра година на нейна територия 48 000 евреи. Благодарение на българския народ, на духовенството, на интелектуалците, хиляди са спасени. Благодарности, че днес съм с вас, скъпи ученици, за да мога да споделя историята на евреите пред едни будни, млади хора”. Случилото се преди 75 години, драмата за безброй еврейски семейства провокира дълга дискусия в залата.

Специални благодарности за гостуването на Етиен Леви изказа директорът на СУ “Св. Св. Кирил и Методий“ Таня Янкова. Специални поздрави за организаторите изказа и заместник кметът по хуманитарните дейности на Община Симитли Евгения Георгиева.

На 2 март 1943 г. Министерският съвет приема седем постановления за депортирането на евреите. След като на 4 март 1943 г. започва депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Македония и Пиротско, на 8 март 1943 г. делегация от Кюстендил, в която участват търговецът Асен Суичмезов, учителят по история в кюстендилската гимназия Владимир Куртев, адвокатът Иван Момчилов и народният представител Петър Михалев, пристига в София, където на 9 март заедно с представители на софийските евреи се среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, пред когото излагат искането си да бъде спряна депортацията. Той се ангажира лично с проблема и същия ден се среща с министъра на вътрешните работи Петър Габровски, който издава заповед депортирането на евреите от България да се отложи за неопределено време. На 17 март 1943 г. Димитър Пешев пише писмо до министър-председателя Богдан Филов, подписано от 43-ма народни представители за спиране на депортацията. Акцията на Димитър Пешев за спасяване на българските евреи е подкрепена от Българската православна църква и интелектуалци. Депортацията е отложена и на 31 март 1943 г. цар Борис трети информира Германия, че за момента не възнамерява да предаде евреите от старите предели на България, а ще ги използва за строителство на нови пътища.