Get Even More Visitors To Your Blog, Upgrade To A Business Listing >>

Не свикнах с тишината.

Тихата ми натура не приема настиналата тишина между нас. 
Очите ми шарят по капките дъжд, които се опитват да измият вече омърсената ми душа. Докоснах се до най- тъжната страна на историята. 
Прекъснах контакт с любов, която беше пазена и крита от света. Крих ме я от хора, които могат да ни я отнемат.Без да осъзнаваме, че тези "хора" сме ние.
Мога да лъжа света, че така ми харесва. 
Тук, сега.
Но пък моя свят свикна с лъжите ми. Боже, а те колко много са били..
А защо връщайки се в ума ми, като спомени те чувствам като у дома?



This post first appeared on Deep From Me, please read the originial post: here

Share the post

Не свикнах с тишината.

×

Subscribe to Deep From Me

Get updates delivered right to your inbox!

Thank you for your subscription

×