Европейският съд излезе с решение по дело C‑456/19 Aktiebolaget Östgötatrafiken срещу Patent- och registreringsverket. Делото касае следната предистория:

Жалбоподателят в главното производство е притежател на фигуративни марки, регистрирани в Службата за интелектуална собственост под номера 363521—363523 за автомобилни и транспортни услуги от клас 39. Тези фигуративни марки са следните:

На 23 ноември 2016 г. жалбоподателят в главното производство подава пред Службата за интелектуална собственост три заявки за марки за различни автомобилни и транспортни услуги от клас 39:

Трите марки са придружени от следното описание: „Оцветяване на превозни средства в червен, бял и оранжев цвят по указания начин“. Жалбоподателят в главното производство уточнява, че заявките не се отнасят до самата форма на превозните средства или до очертаните по тях черни или сиви полета.

С решение от 29 август 2017 г. Службата за интелектуална собственост отхвърля заявките с мотива, че знаците, за които се иска регистрация съгласно правото в областта на марките, са само декоративни, че не могат да се възприемат като годни да отличат заявените услуги и че поради това нямат отличителен характер.

Жалбоподателят в главното производство обжалва това решение пред Патентен и търговски съд, Швеция.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва, че заявените марки представляват „позиционни марки“, които се състоят от различни по големина елипси в червен, оранжев и бял цвят и се поставят в определен размер и положение върху използваните за извършването на транспортните услуги автобуси и влакове.

Изображенията, които жалбоподателят представя за заявените марки и на които очертава превозните средства с пунктирана линия, за да покаже, че исканата защита не се отнася до формата им, са следните:

Освен това жалбоподателят в главното производство твърди, че заявените марки създават впечатление, сходно с това, което създават марките, регистрирани под номера 363521—363523, и че отличителният характер на първите не трябва да се преценява различно само поради факта че са предназначени да се поставят по определен начин върху използваните за транспортните услуги превозни средства. Жалбоподателят отбелязва също и че транспортните дружества по принцип поставят върху превозните си средства свои графични изображения или цветове, така че ползвателите на извършваните от тях услуги считат тези графични изображения или цветове за указания за търговски произход.

Службата за интелектуална собственост от своя страна изтъква, че защитата на фигуративните елементи на разглежданите в главното производство марки не се иска абстрактно, а за да бъдат поставяни върху използваните от жалбоподателя в главното производство превозни средства. Тъй като преценката на отличителния характер би следвало да е цялостна и превозните средства за търговски транспорт често се декорират с цветни мотиви, потребителите  за да могат да разберат, че става въпрос за марка  трябвало да са предварително запознати със съответните елементи, тъй като в противен случай биха ги счели за декоративни елементи. Предвид разнообразието в оцветяването и декорацията на превозните средства, използвани в съответния икономически сектор, разглежданите в главното производство знаци можели да се възприемат като указание за търговския произход само ако се различават в достатъчна степен от стандартното или обичайното в сектора, а случаят не бил такъв.

С решение от 29 март 2018 г. Патентен и търговски съд отхвърля жалбата на жалбоподателя в главното производство с мотива, че представените доказателства не установяват достатъчна разлика между цветовете и формата на знаците, за които се иска защита съгласно правото в областта на марките, и начина, по който другите предприятия декорират превозните си средства, и поради това не може да се приеме, че съответните потребители възприемат тези знаци като указание за търговски произход.

Жалбоподателят в главното производство обжалва това решение пред Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд, Швеция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 3 от Директива 2015/2436 основното, което се изисква от знака, за да бъде марка, е да има отличителен характер.

В това отношение запитващата юрисдикция подчертава постоянната практика на Съда, съгласно която съответните потребители невинаги възприемат по един и същи начин отличителния характер на знак според това дали разглежданата марка е триизмерна и се състои от външния вид на самата стока, или е словна или фигуративна марка. Всъщност, тъй като средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или формата на тяхната опаковка, би могло да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на триизмерна марка, отколкото този на словна или фигуративна марка. Ето защо, както Съдът е приел, знак, който се смесва с външния вид на стоката, може да се счита за имащ отличителен характер само ако значително се отклонява от стандартното или обичайното в съответния икономически сектор.

По отношение на марките, обозначаващи услуги, запитващата юрисдикция посочва решението на Съда от 10 юли 2014 г., Apple (C‑421/13, EU:C:2014:2070), в точка 20 от което се приема, че обзавеждането на търговско помещение може да отличава стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия, когато изобразеното обзавеждане значително се отклонява от стандартното или обичайното в съответния икономически сектор.

Запитващата юрисдикция все пак отбелязва, че в това решение Съдът не е уточнил при какви условия изискването за наличие на значителна разлика от стандартното или обичайното в сектора трябва да се прилага по отношение на марка, която обозначава услуга.

Освен това запитващата юрисдикция подчертава, че в споменатото решение Съдът не е анализирал дали разглежданата марка не е независима от външния вид на материалните предмети, които позволяват извършването на услугите, за които е регистрирана.

В този смисъл запитващата юрисдикция иска да се установи дали, за да се прецени отличителният характер на знаци  които са предназначени да се поставят върху определени части на превозните средства на доставчик на транспортни услуги, за да го отличават  трябва да се провери дали те значително се отклоняват от стандартното или обичайното в съответния икономически сектор.

При тези обстоятелства Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива [2015/2436] да се тълкува в смисъл, че при заявка за регистрация на марка за услуги, която се състои от знак, поставен в определено положение и покриващ големи части от повърхността на използваните за извършването на услугите материални предмети, следва да се провери в каква степен марката не е независима от външния вид на тези предмети?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли марката значително да се отклонява от стандартното или обичайното в съответния икономически сектор, за да може да се приеме, че има отличителен характер?“.

Решение на съда:

Член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че налага при преценката на отличителния характер на знак  който е заявен за регистрация като марка за услуга, състои се от цветни мотиви и е предназначен да се поставя изключително и систематично по определен начин върху голяма част от използваните за доставката на тази услуга предмети  да се отчита как съответните потребители възприемат поставянето на знака върху предметите, без при това да следва да се проверява дали знакът значително се отклонява от стандартното или обичайното в съответния икономически сектор.