Настоящата статия цели да изясни произхода на българите и да се противопостави на лъжите които Уикипедия в лицето на македонският помак Jingiby и неговите платени ибрикчии-администратори Iliev, Vodnokon4e, Петър Петров разпространяват от страниците на Уикипедия. Наздраве!
Произходът на прабългарите и тяхната родина все още са обект на научни изследвания, като темата генерира многожество хипотези и бурни спорове. Прабългарите (наричани още протобългари, или просто българи както те самите наричали себе си) са един от трите етнически компоненти участвали във формирането на съвременните българи (другите два са траки и славяни). Споменати са писмено за пръв път през 354 AD от Анонимен римски хронограф като хора живеещи на север от планината Кавказ и на запад от река Волга. Те нахлуват в Европа заедно с хуните около 370 AD,[0] и отстъпвайки с хуните около 460 AD те се връщат обратно в района на север и на изток от Азовско море.[1][2][3]
Произходът на прабългарите и тяхната родина все още са обект на научни изследвания, като темата генерира многожество хипотези и бурни спорове. Прабългарите (наричани още протобългари, или просто българи както те самите наричали себе си) са един от трите етнически компоненти участвали във формирането на съвременните българи (другите два са траки и славяни). Споменати са писмено за пръв път през 354 AD от Анонимен римски хронограф като хора живеещи на север от планината Кавказ и на запад от река Волга. Те нахлуват в Европа заедно с хуните около 370 AD,[0] и отстъпвайки с хуните около 460 AD те се връщат обратно в района на север и на изток от Азовско море.[1][2][3]
Related Articles
Хуните
Около 370 г. група номадни племена наричани хуни нахлуват в Източна Европа. Идвайки от изток, те бързо построяват огромна империя в Централна Европа която достига своя връх под ръководството на Атила (444-453 А. Д.), техният най известен вожд, наричан още Бич Божи от религиозните римляни . Внезапната смърт на Атила, последвана от вътрешна борба за власт между синовете му които са победени в битката при Недао (все още неидентифицирана река в Унгария) през 455г. слагат край на хунската империя. Малко по-късно, както научаваме от готският историк Йорданес хуните се връщат към своята "вътрешна" територия около река Днепър (Украйна), където се реорганизира по-малки мащаби. [4] Хуните продължават да се споменават често и през 6 век под различни племенни имена като утигури, кутригури, оногури, българи, сабири и други.
Хуните и бурното им нахлуване в Европа е история която често е била разказвана. Но откъде идват те и къде се разпиляват след това са въпроси забулени в мистерия. Някои казват, че те са били хунну, расата която е била терор за Китай и заради която е построена великата китайска стена, една хипотеза предложена за първи път от френския синолог J. Deguignes през 1748; обаче готите които познават хуните най-добре разказват различна история. Те разказват за нечестиви вещици които готският цар Филимер прогонва от своето скитско царство, който при своите странствания се смешават със злите духове на пустинята и от този див съюз биват родени хуните. В тази статия ще се опитаме да надникнем в тайните които висят над степите за да видим дали можем да открием които са били тези хуни и българи чиито окончателно идване през 4ти век променя толкова трайно и дълбоко историята на Европа. В края на нашето изследванеще видим, че както готската легенда така и гениалната хипотеза на Deguignes са всъщност верни. Хуните винаги са присъствали в хвалбите на всеки войнствен народ; Атила е гордо наричан поне братовчед, ако не дядо от всички тях; но от всички тези претенции изглежда, че българите имат най-добро основание: кръвта на Бича Божи сега тече в долините на Балкана разредена от времето и пасторалните славяни. [5]
Българите
| Стара Велика България наследява Патрия Оногурия |
Утигури или Булгар Вунд (vh'ndur, Vanand) е името използвано през 6 век от историци и географи като Мовсес Хоренаци, Прокопий Кесарийски и неговите последователи Агатий, Менандър и Теофилакт Симоката за да се позовават на източния клон на българите които наследяват империята на хуните по бреговете на Черно море и на север от него, също така наричана и Патрия Оногурия.[6][7] Късноантичните историци използват имената на хуни, българи, кутригури и утигури като взаимозаменяеми термини,[8][9][10][11][12][13][14][15][16][17] което е причината много съвременни историци да използват термина хуно-българи.[18][19] Според Прокопий, Агатий и Менандър утигурите и техните роднини кутригури са хуни, облечени са по един и същ начин и имат един и същ език.[20][21][22][23][24] Утигури, кутригури и оногури са по всяка вероятност идентични с българите.[25][26][27][28][29][30][31] Много историци считат утигурите и кутригурите за наследници на империята на хуните на изток, на територията на днешна Украйна, където хуните се отдръпват след смъртта на Атила.[32][33] Менандър Protector споменава през 6-ти век утигурски лидер наречен Сандилх.[34][35] По-късно тези българи от степите северно от Черно море попадат под контрола на западният тюркски хаганат. Те биват наричани и с името Уногондури.[36] В началото на 7 век, хан Кубрат от клана Дуло е "владетел на Уногундурите" и основател на Стара Велика България.[37][38][39]
Според много историци българите утигури представят понтийско-Кубанската част на хунската империя и са били управлявани от потомците на Атила чрез третият му син Ернах, наричан Ирник в Именник на българските ханове.[40][41][42]
Хуните - втори поглед
Римските историци Темистий(317-390), Клавдий(370-404), а по-късно Прокопий(500-560) наричат хуните Масагети.[43] Хуните са наричани Масагети също от Амвросий Медиолански(340-397), Децим Магн Авзоний(310- 394), Синезий(373-414), Захарий Митиленски(465-535), Велизарий(500-565), Евагрий Схоластик(6 век) и други. Същевременно обаче някои историци споменават хуните и масагетите заедно, но все пак като отделни групи хора. Например Йероним Блажени ни разказва за големият хунски поход в Сирия и Армения от 395г. че "пълчища хуни и ужасните масагети изпълниха цялата земя с кланета". [44] Маенчен-Хелфен също отбелязва в своята известна монография, че въпреки че римляните наричат масагетите с името хуни, все пак не масагетите а именно хуните нападат аланите и готите.[45] Според Пулейбланк европейските хуни се състоят от две групи племена с различен етнически произход, като управляващата група която пренася името "хуни" в Европа е пряко свързана с хунну(азиатските хуни познати ни от китайската история).[46] Защо масагети обаче? През 4ти век не е имало масагети които са познати от разказите на Херодот и Страбон от 5ти век преди новата ера. Оказва се, че масагетите заедно с други индоскитски племена, вероятно притискани от разширяващата се персийска империя и последвалата експанзия на Александър Македонски в средна Азия, се прехвърлят в северен Китай където са наричани с името Юеджи. И наистина много учени като Александър Кънингам, Дахия(1980, 23) и Едгар Кноблох(2001, 15) идентифицират Масагетите с големите юеджи: Da Yuezhi > Ta-Yue-ti (Големи Лунни Хора) > Ta-Gweti> Massa-Getae > Масагети. Дахия пише за Масагетите и Тисагетите(Thyssagetae): "Тези Гути хора се делят на две части, на Ta-Yue-Che и Сиао-Yue-Che, съвсем точно съответстващи на Масагетите и Тисагетите(Thyssagetae)) на Херодот ..." (Dahiya 1980, 23). Тисагетите(Thyssagetae) които са известни като Малките гети, съвпадат с Xiao юеджи, което означава, малки юеджи.[47] Джеймс Малори и Виктор Мейър също подкрепят тази идентификация и пишат в своята книга: " Големите юеджи или в по-ранно произношение d'ad-ngiwat-tieg изглежда са едни и същи с Масагетите които обитават оазисите и степите на Западна Централна Азия от времето на Херодот; тук Маса е в значението на иранската дума за "Голям", оттам " Големи гети."..."[48][49][50][51]
Утигури - произход и етимология
Изкуствената черепна деформация е умишлено постоянно изменение на формата на главата през периода на детството. Тя е уникална измежду другите модификации на тялото с това, че е необратим акт извършван от възрастни върху деца. Формата на главата не може да се промени в зряла възраст тъй като черепните кости на възрастните са слети заедно и вече не са податливи на промяна. Изкуствената черепна деформация е ценен културен артефакт за проследяване на хуните и прабългарите обратно във времето. Според Ото Менхен-Хелфен изкуствено деформираните черепи в прабългарските гробове не могат да бъдат различени от тези в гробовете на сарматизирани тюрки или тюркизирани сармати в след-Атиловите гробове в южно-руските степи.[56] Хуните и прабългарите са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в изключително висока степен[57] и този тип деформация е използван за да се проследи пътя на миграция на хуните от северен Китай през централно-азиатските степи и впоследствие до степите на южна Русия. Според Яблонски кръговата модификация на изкуствената черепна деформация се появява за първи път в цетрална Азия в края на първи век BC и е етнически атрибут на ранните хуни.
Разпределението на кръгово деформираните черепи съвпада с движението на хуните.[58] Изследванията на кръгово-деформирани черепи извършени и от други автори също подкрепят това заключение.[59] Хората които са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в централна Азия са юеджите и техните наследници Кушаните.[60][61][62][63] Миграцията на юеджите от северен Китай е исторически добре документирана[64] и съвпада с разпределението на кръгово деформираните черепи. Според Ото Менхен-Хелфен групи племена на юеджите достигат степите северно от Кавказ и бреговете на Черно море още през 1 век BC.[65]
Обичаят на изкуствена черепна деформация в Европа през миграционният период е разпространен на 6 етапа като разпределението на изкуствено деформираните черепи съвпада с миграцията на хуните. Новите таксономични анализи на изкуствено деформирани черепи от 5-6 век AD (хуно-германски период) намерени в североизточна Унгария показват, че нито един от тях няма монголоидни черти и всички черепи принадлежат на голямата европеидна раса, но по-нататъшна идентификация е невъзможна.[66] Хуните, прото-българите и част от юеджите споделят общи погребални практики като плитки погребални ями, ями с ниши и северна ориентация на гробовете.[67]
Композитният лък, оръжието с което хуните вземат военен превес над Римската империя, е пренесено в Бактрия от юеджите (Yuezhi но също така Yüeh-Chih, или Uechji при някои автори) около 130 BC.[70]
Разпределението на кръгово деформираните черепи съвпада с движението на хуните.[58] Изследванията на кръгово-деформирани черепи извършени и от други автори също подкрепят това заключение.[59] Хората които са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в централна Азия са юеджите и техните наследници Кушаните.[60][61][62][63] Миграцията на юеджите от северен Китай е исторически добре документирана[64] и съвпада с разпределението на кръгово деформираните черепи. Според Ото Менхен-Хелфен групи племена на юеджите достигат степите северно от Кавказ и бреговете на Черно море още през 1 век BC.[65]
Обичаят на изкуствена черепна деформация в Европа през миграционният период е разпространен на 6 етапа като разпределението на изкуствено деформираните черепи съвпада с миграцията на хуните. Новите таксономични анализи на изкуствено деформирани черепи от 5-6 век AD (хуно-германски период) намерени в североизточна Унгария показват, че нито един от тях няма монголоидни черти и всички черепи принадлежат на голямата европеидна раса, но по-нататъшна идентификация е невъзможна.[66] Хуните, прото-българите и част от юеджите споделят общи погребални практики като плитки погребални ями, ями с ниши и северна ориентация на гробовете.[67]
Композитният лък, оръжието с което хуните вземат военен превес над Римската империя, е пренесено в Бактрия от юеджите (Yuezhi но също така Yüeh-Chih, или Uechji при някои автори) около 130 BC.[70]
Генетични тестове: прабългари
Въпреки, че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, съвременните генетични тестове показват принадлежност към европейското и западното-евроазиатско население.[71] Филогенетичният анализ на древни ДНК проби показват, че митохондриалните ДНК хаплогрупи се класифицират като европейски и западно-евразийски и предполагат западно-евразийски майчин произход на прабългарите, както и генетично сходство между прабългарите и съвременни българи.[72] Y-хромозомните генетични тестове показват, че общ бащин произход на прабългарите и алтайското и централно-азиатското тюркоезично население или не съществува или е пренебрежим.[73]
Генетични тестове: Таримска котловина - България
Произходът на тохарите и свързани
