Теорията за слънчевия език (турски: Güneş Dil Teorisi, англ. Sun Language Theory) е турска националистична и псевдонаучна езикова хипотеза, разработена в Турция през 1930 г., предполагаща, че всички човешки езици произхождат от един първичен прото-тюркски език. Теорията предполага, че този първичен език е имал близки фонемни прилики с турския език, поради което всички други езици по същество може да бъдат проследени обратно до тюркски корени. Според теорията централно-азиатски поклонници на всемогъществото на слънцето и неговите животворни качества, са трансформирали своето безсмислено ръмжене в съгласуван пакет от ритуални изказвания и така бил роден слънчевият турски език и неговото име.[1]
Източници:
1. Aytürk, İlker. Turkish Linguists against the West: The Origins of Linguistic Nationalism in Atatürk's Turkey. // Middle Eastern Studies 40 (6). London, Frank Cass & Co (Routledge), November 2004
Източници:
1. Aytürk, İlker. Turkish Linguists against the West: The Origins of Linguistic Nationalism in Atatürk's Turkey. // Middle Eastern Studies 40 (6). London, Frank Cass & Co (Routledge), November 2004
