Спомените са най-коварни. Тровят бъдещето ти, връщат се неочаквано и те съсипват. Жестоки и подли, прекалено шумно навлизат в личното ти пространство и съсипват всяка добра мисъл в ума ти. Чертаеш свят, в който си щастлив и си устремен към успеха. Рисуваш в различни цветове, окрасяваш лошите хора, за да изглежда всичко по- добре.
Кръстопът ли са, тези спомени или просто припомнят към времена от миналото?