Бегъл поглед през прозореца, милион мисли в главата и нито една дума излиза през мен. Какво по дяволите върша?
С треперещи ръце паля цигара и вдишвам тежкият дим във вече увредените си бели дробове. Де да беше единственото увредено в мен. Цялата съм преебана до последния атом на тялото си. Прекарвам ръка през разрошената си коса и поглеждам към тъмната стая, облягам тежко глава назад в стената, вдишвам още от тази отрова. Осъзнавам, че аз съм отрова. Мамка му, всичко и всеки който премине през мен бива съсипан до месеци. Хрумва ми идея, може би единствената хубава от години. Грабвам леко бутилката водка от масата , поемам чаша с ръката, в която държа цигарата и си сипвам шумно. Достатъчно количество за да замъгли, вече образувалия се хаус.
С треперещи ръце паля цигара и вдишвам тежкият дим във вече увредените си бели дробове. Де да беше единственото увредено в мен. Цялата съм преебана до последния атом на тялото си. Прекарвам ръка през разрошената си коса и поглеждам към тъмната стая, облягам тежко глава назад в стената, вдишвам още от тази отрова. Осъзнавам, че аз съм отрова. Мамка му, всичко и всеки който премине през мен бива съсипан до месеци. Хрумва ми идея, може би единствената хубава от години. Грабвам леко бутилката водка от масата , поемам чаша с ръката, в която държа цигарата и си сипвам шумно. Достатъчно количество за да замъгли, вече образувалия се хаус.
