Настроенията ми могат да се сравнят с океана. Няма кой да му каже кога да е спокойно, кога бурно. Кога да унищожава и кога да радва. Никой не може да го командва. Всичко зависи от него. Дълбочината му е недостижима, някак не докосвана от човешкото око. Душата ми се оприличава по-дълбочината на океана.
Защо трябва да унищожавам всичко, в което вярвам. Навик да разочаровам хората, които държат на мен. Заприличвам на нещо, което избягвах с години. Но така ми липсва свободата, така искам да имам всичко, което си пожелая.
Свободно да дишам чистия въздух, и дробовете ми да усещат лъхащия студ на предстоящата зима.
Ръцете ми да преобладават червеникав цвят от снега, който се сипе.
Непознат да ми отвори вратата, на път за кафето което така неустоимо желая сутрин. Да се усмихнем един на друг, без да тая срам.
Защо трябва да унищожавам всичко, в което вярвам. Навик да разочаровам хората, които държат на мен. Заприличвам на нещо, което избягвах с години. Но така ми липсва свободата, така искам да имам всичко, което си пожелая.
Свободно да дишам чистия въздух, и дробовете ми да усещат лъхащия студ на предстоящата зима.
Ръцете ми да преобладават червеникав цвят от снега, който се сипе.
Непознат да ми отвори вратата, на път за кафето което така неустоимо желая сутрин. Да се усмихнем един на друг, без да тая срам.
