И днес няма да има снимка, към коята да напиша мислите си и да ги подредя така хубаво, както преди. Днес ще нахвърлям всичко, като на бяло платно.
Имаш моменти и спомени от миналото, които може би се забравят малко по трудно от други и в това няма нищо лошо.
Като например един спомен, който може би вечно ще помня.
Бях малка,на възраст която други деца не осъзнаваха и не преживяваха това, което налагаше моята малка глава да осъзнае.
Ще ме извинявате, но не мога да кажа повече защото ми е трудно да го напиша пък какво остава на глас да го изрека. Поради този спомен и още много други, в момента не съм толкова добре в сбогуването и не съм толкова опитна и отдадена в обичането. Виждайки от малка, колко всъщност е прецакан живота и да ти отнемат най-милото от малка и си задаваш милион въпроса : Какво лошо сторих? Моя ли е вината? Възможно ли е на такава малка възраст да направиш нещо толкова лошо, че бог да те наказва с най-лошото? И ще усетя ли такава болка отново? Ще ми се случи ли пак?
И после моля ви се, не ми говорете за проблеми и не ми казвайте колко ви липсва детството, защото моето беше най-прекрасно и най-ужасно за по-малко от секунда. Така се завъртя, че не знам ако ми предложат да се върна да преживея хубавото, не мисля че ще имам силите да преживея раздялата и спомените отново в главата си. Сърцето да ти се къса ма милион парчета и да се чудиш от кое да подхванеш за да стане малко по поносимо.
За това моля ви се , не ми говорете за проблеми, защото аз живея с такава болка, едно неизказано сбогом ми тежи от години..