Спомени минават, като на лента пред очите ми. Усмивки и проблясъци на щастие по между ни. Всички малки моменти на споделена радост.
Задавам си въпроси, които не бива въобще да фигурират в съзнанието ми.
Аз ли бях виновна? Аз ли все греша?
Защото всички ме изкарват лошата и не знаещата какво желая. Карат ме да се съмнявам в себе си, карат ме да потъпквам самочувствието и самоуважението си.
И как се губих в това да съм твоя, да съм там в онзи прекрасен момент, че даже се самозабравих. Забравих коя съм, забравих кое е правилно и кое е грешно.
Сега всяка частица от мен се възстановява от несполучливото привличане между нас.
Трудно ли ни е да сме аз и ти, а не ние?
Погубване на една душа и разделянето и на две.
Каква мъка..
Задавам си въпроси, които не бива въобще да фигурират в съзнанието ми.
Аз ли бях виновна? Аз ли все греша?
Защото всички ме изкарват лошата и не знаещата какво желая. Карат ме да се съмнявам в себе си, карат ме да потъпквам самочувствието и самоуважението си.
И как се губих в това да съм твоя, да съм там в онзи прекрасен момент, че даже се самозабравих. Забравих коя съм, забравих кое е правилно и кое е грешно.
Сега всяка частица от мен се възстановява от несполучливото привличане между нас.
Трудно ли ни е да сме аз и ти, а не ние?
Погубване на една душа и разделянето и на две.
Каква мъка..
