Как пръстите му изучаваха нежната ми кожа.
Как леко потрепервах от меките му устни по изпънатия ми врат.
Как прошепваше тихи и кратки изрази през едва поети глътки дъх.
Учихме се да летим, а тепърва бяхме проходили.
Прекарвахме денем и нощем в мисли един за друг.
Толкова гладно поемахме всеки миг, все едно всеки момент може да останем един без друг.
И сега се бях озовала в този бар, с тези хора, които се опитваха да запълнят неговата липса.
Оглеждах се, така все едно бих го видяла.
Той беше звяра към моята приказка, "Красавицата и звяра" .
Бях обсебена от неговата лоша страна, защото пасваше перфектно на моите демони..
