Вглеждайки се от този непознат прозорец разбирах колко смесени чувства имах. Този приятно непознат лежеше на леглото в тази полуосветена стая от светещите лампи на улицата. А аз увита в едно подобие на риза се вглеждах в празната улица на безизвестен за мен квартал.
Замислих се дали може една грешка, да ми придава толкова хубави мисли.. И дали докато извършваш такова прегрешение към себе си би могло да е толкова правилно в същото време.
Врътнах очи и осъзнах колко много премислям ситуацията, в която бях изпаднала.
Мамка му беше хубаво..
Бегла усмивка се прокрадна по мрачното ми лице и разбрах, че правех грешките най-правилните решения в живота си.
-Красавице, връщай се тук!- сънено с този прелестен и гърлен глас, а звучеше толкова нежно през моето съзнание. Леко се отскубнах от стената и на пръсти престъпих право в прегръдките ми.
Може би нямаше да остана вечно тук, може би и не исках, но беше временно решение до следващата ми грешка.
Замислих се дали може една грешка, да ми придава толкова хубави мисли.. И дали докато извършваш такова прегрешение към себе си би могло да е толкова правилно в същото време.
Врътнах очи и осъзнах колко много премислям ситуацията, в която бях изпаднала.
Мамка му беше хубаво..
Бегла усмивка се прокрадна по мрачното ми лице и разбрах, че правех грешките най-правилните решения в живота си.
-Красавице, връщай се тук!- сънено с този прелестен и гърлен глас, а звучеше толкова нежно през моето съзнание. Леко се отскубнах от стената и на пръсти престъпих право в прегръдките ми.
Може би нямаше да остана вечно тук, може би и не исках, но беше временно решение до следващата ми грешка.
