За това сега съм каквото съм, ходещо нищо.
Обикалям от цвят на цвят превръщайки ги в черно бял ефект. Привличайки се от загубата, принасям себе си в жертва и погубвам заедно с мен и други.
И който е успял да го проумее ще си тръгне, но този който се обвърже с реалността ми.
Късмет.
Аз съм ходещо торнадо с яростен вятър, който унищожава всичко след себе си. Вулкана в мен никога не спи и иска хаоса, на който обикновено е свикнал. Черните облаци, които преобладават в мен не отминават. Те са там и нямат намерения да се превърнат в щастлив край, в който ще грейне слънцето.
