Напоследък няколко разговора и прочетено, ме накараха за пореден път, да оборвам митове, които се носят в публичното пространство, откакто се помня.
Единият е за изключителната природа на българина. От една страна се казва, че сме най-умните, най-образованите, най-свободолюбивите и най -най на света. Същите хора, които го казват, след седмица, започват да пеят друга песен. Българите били най-необразованите, най-глупавите и най-робския народ на света.
И в двете посоки се цитират стъкмистики и публикации и се докарва вода от девет дерата, за да се докажат тезите. Очевидно факта, че сме най-обикновен народ, с обикновени хора, каквито има много в света, просто не е интересна тема.
Другият мит, за който е днешния пост, разглежда нещата, от друга гледна точка. Българите са добри, но законите и управниците им са лоши.
За управниците, няма да коментирам. Избрали сме си ги и ако имаме претенции, трябва да са единствено към нас самите. От нас самите и от това, какво правим, зависи дали имаме избор.
За законите обаче, не мога да се съглася. Наистина и в България има закони, които не са съвършени. Понякога законите не са достатъчни, за да обхванат всичко извършено. Не трябва да се забравя, че законите се пишат от добри юристи, а начините за да се заобиколят се търсят от блестящи юристи.
Само, че българското законодателство, вече е много близко, до европейското. Излиза, че едни и същи закони са добри за цял свят, но не са добри тук. Това противоречи на всякаква логика.
Причината не е в законите, а в хората, на които работата е да ги прилагат.
Един пример, който е жесток, но красноречив -смъртните случаи в домовете за деца. Извършено е престъпление. Не едно, а цяла поредица в продължение на години. Има виновни и те трябва да бъдат наказани. Законът си е на място.
Само, че във всеки от нас, при научаване на новината, се появява чувството за вина. Всеки се пита, дали не е могъл да направи нещо, за да не се случи това. Разбираемо е, но нека потърсим истинските виновници за случилото се.
Законът е определил, кой трябва да извършва контрола в тези домове и кой, трябва да преследва престъпленията. Ако тези хора си бяха свършили работата, живота на много деца би бил запазен.
Само, че проверката не е по инициатива от държавен орган. Инициативата е от неправителствена организация. Държавните органи, които са бил длъжни да следят и разследват, на практика са отказали да спазват закона. Това е не по-малко престъпление, отколкото случилото се.
Миналата седмица главният прокурор, съобщи, че са започнали досъдебни производства, за част от смъртните случаи. Прояви загриженост.
Не му вярвам!
Защо? Защото той не спомена и дума, за предисторията на случая. Погледнете на страницата на БХК( най-отдолу). Разследването е започнало, едва след завеждане на Дело в съда от БХК, за ОТКАЗ на прокуратурата да разследва случаите!?! Едва ПОЛОВИН ГОДИНА, след започване на делото, е постигнато извънсъдебно споразумение и проверката е започнала.
Някой да чу главният прокурор, да съобщи този факт? Някой да чу, че виновните за отказа и забавянето, ще бъдат наказани? Защото те са виновни, в същата степен, както извършилите престъпленията в детските домове. На практика те са съучастници.
За този отказ разбрахме, а за колко други, никога няма да разберем? При това положение, кой ще отиде в прокуратурата, за да съобщи за престъпление? Или всеки поотделно трябва да я съди, за да си свърши работата.
Не вярвам, че главният прокурор, не е знаел и за отказът и за делото.
Светла Енчева призова, да пишем на прокуратурата, че виновниците трябва да бъдат наказани.
Аз бих поискал друго. Наказания и оставки, за хората от прокуратурата, които не са си свършили работата. Бих поискал оставката и на Борис Велчев.
Защото не са виновни законите, а хората, които трябва да осигурят функционирането им. Ако не искат да си вършат работата, да си ходят!